As some of you may know, as a hobby – sometimes I make music. One of my latest songs was accepted to be a part of the Top 20 competition on the Bulgarian National Radio. I am glad to see that the song is getting some good reviews, and was happy to give an interview for the “Utro” newspaper, which is published in Ruse, Bulgaria – the place where I was born and raised.
“Vlad Kolarov is a songwriter currently living in Vancouver, British Columbia. In addition to being a songwriter, Vlad also works as a cartoonist, illustrator and designer. His cartoons have been published in numerous publications around the world.”
In those few words, the Bulgarian National Radio website presents one of the participants in Top 20 competition – the most authoritative selection of new Bulgarian music on the air. Vlad’s song is called “Coming Home”, and it’s a really nice song. Currently it’s number 15 and anyone can vote for it at https://top20.bnr. bg/
What those few lines on the BNR website don’t say is who exactly is the songwriter. And he is Vlad Kolarov, (also known as eVlad) – a professional humorous illustrator, cartoonist, animator and designer.
He was born in Ruse and is the son of the famous poet, who recently passed away – Anita Kolarova. He graduated from the English Language High School and continued his education at Sofia University. He started his professional career in 1989 as a cartoonist. He initially worked as a freelancer, and in 1991 began working as a cartoonist for the newspaper “24 Chasa”. In 1998, a turning point in his career and life came and he moved with his family to Vancouver, Canada. His cartoons have been published in numerous newspapers, magazines and websites.
Q: Are you returning to Bulgaria and Ruse, Mr. Kolarov?
A: Whenever I have the opportunity. Unfortunately, lately the occasions have been related to sad events, but… that’s life…
Q: What are your most vivid and most sentimental memories of the city?
A: My mother – the poetess Anita Kolarova, and my father – Grigor Kolarov, were Bulgarian language and literature teachers. To them I owe my love of books and literature, which I absorbed in large quantities during the early years of my life. My grandmother, Anka Popova, was an artistic person, she loved French cinema and painting. We lived in a house that was close to the old “Tsanko Tserkovski” cinema and we often saw the big movie stars there. Her real passion, however, was painting. As a self-taught artist, she held several exhibitions in Ruse and always supported me in my passion for “doodling”. My grandfather, Dimitar Popov, was a lawyer and he inspired me years later to study law at Sofia University.
Q: Drawing, law, music… How did you get into music?
A: I owe my great love for music to my brother Julian Kolarov, who was six years older than me. He also inspired me to enter the English Language High School after him, where I met many good, lifelong friends, as well as my future wife, Dessi. It was also partly because of him that we decided to move to Canada since he was already there. Sadly, six years ago my brother left this world after a tough battle with cancer. Life is a strange series of coincidences and uneven battles, but when you look back, you can see your tracks – a little messy, sometimes meandering, but always leading you to where you are today.
Q: And how did you get to fine art? What provoked you to turn to cartooning?
A: Drawing came easily to me since I was a child. I clearly remember as a kid lying on my stomach in my parents’ bedroom and looking at the back pages of the “Parallels” magazine, where cartoons from all over the world were published. At school, I entertained my classmates with doodles that made them laugh to the point of tears. Cartooning became a way of communication for me without the slightest idea that one day I would be able to make a living from it. I have a vivid childhood memory of the time when I passed by an art studio in Ruse and through the window I saw an artist drawing. The next day I found the same drawing on the pages of the ‘Dunavska Pravda’ newspaper. Then I thought, “Oh, that’s how these cartoons appear…” This encounter taught me that many of our favorite arts can be found at any time and in places where we might least expect them. Artists, writers and other art professionals are always ready to impress us with their talents and show us the world in a different way.
Q: How did you decide to change your life direction and live in Canada?
A: The year was 1996 and those were troubled times that some might want to forget. For me and my family, these years were extremely difficult and decisive for our future. Hyperinflation, crime, riots – all this was part of our daily life, and no one could predict what would happen tomorrow. We had to adapt and figure out a way to move forward. After the horror of a midnight attempt to break down the door of the apartment we were renting, I can say that this was the final straw for our patience. As young parents, it was our duty to guarantee the future and security of our young daughter, and we made the difficult decision to seek a new life outside our homeland. So we began the process of emigrating to Canada, which took nearly two years.
Q: How did you manage to establish yourself there?
A: As an immigrant who started his life from scratch, I can say that the only way to understand this feeling is to experience it firsthand. The hardest decision we had to make was to leave behind parents, relatives and friends. Fortunately, we were reunited with my brother and his family in Canada, and that was extremely important to us. Upon our arrival in Canada, I quickly realized that my legal education was not of much use… I had two options – either start studying law again or change direction. I chose the second. In the fall of 1998, I started working as a night shift printer in a Canadian sporting goods factory. This was the beginning of the new life we created in Canada. During the day, after I finished my factory job, I started developing my first websites and pitching to clients as a cartoonist and designer. In about nine months, I mustered up the courage to leave the factory and devote myself entirely to my small but own business. I developed a fairly popular e-card site while working with a large multimedia company in New York. I created a name for myself and then Yahoo approached me to help them create an e-cards section on their portal. Publications in many publications followed, including regularly in “Reader’s Digest” – the best-selling magazine in the United States with a multi-million circulation. Together with my wife, we founded the company “Cardsup Greetings Ltd.”, which became a small but successful design studio. Our efforts paid off and we established ourselves in the market. But like any business, our company also faced challenges. The several major financial crises in the US affected us and reduced our customer base, which created some uncertainty. Despite these difficulties, we managed to sell one of our businesses – web hosting, which was part of the company’s activities. This gave us the opportunity to focus on our core business – design and multimedia.
Q: What are you currently doing?
A: Currently, my position is Senior Web Manager/Designer in the “Growth” department at the company PressReader, which is a platform for digital distribution of newspapers and technology, a sort of “Netflix” for newspapers, magazines and, more recently, books. The company is headquartered in Vancouver with offices in Dublin, Ireland and Manila, Philippines. With my wife Dessi (daughter of Diana and Eberhard Unjian, both from Ruse too), who works for the Canadian government in Ottawa, we have two children – a son and a daughter. We love to travel and to see the world, as in the last two years, “thanks” to Covid, we only did road trips to near and more distant nature attractions. Besides music, I spend perhaps too much time watching movies, another passion, and recently I’ve been having fun making home movies of our road trips.
Q: Are there other Bulgarians and possibly others from Ruse around you?
A: There are, and many. The Bulgarian community abroad is kind of like a small mirror of Bulgaria, where you can see reflections of our souls and lives. There you can meet different people with different stories and destinies – some of them manage to create a cozy home and a successful career, while others return to the homeland, realizing that life is difficult everywhere. There are also those who return, but become disillusioned with the complicated daily life in Bulgaria and go abroad again. We also have friends from Ruse, even some classmates from the English Language High School, although from different generations.
Q: Tell us about your musical pursuits?
A: Music is a constant presence in my life. It is a kind of therapy that helps me in both difficult and good times. I don’t know if it’s a gift or some form of insanity, but music plays constantly in my head. And sometimes I just “have” to share it with others. Creating a song is a process with its own unique characteristics. It starts with a musical idea that needs to be modulated, framed and developed into a finished product, and this process is part art, part science and part craft. Although I can’t say I’m anywhere close to being an outstanding singer or musician, it’s a hobby that gives me the opportunity to learn something new every day. When I was in English Language High School, our class was known like the “musical class”, because we always had guitars and sang during recess. We also created a small band similar to the mythical “Singing Stars”, which later became the “Kukeri” band. But we had one problem – we didn’t have any good instruments, nor equipment. So now I’m compensating for those days – I’ve made myself a small studio at home where I can record my ideas when I have the chance. Then comes the hard part – making them sound good… I still can’t say I’m any good at the mixing and mastering. These are complex processes that require great attention to detail. To become a good sound engineer, you need to know the language of music and be able to speak it with ease. But I’m trying.
Q: And the attempts give results, you participated successfully in Bulgarian National Radio Top 20 competition.
A: Yes, it is a great pride and joy – the inclusion of “Coming Home” in the BNR Top 20 ranking. I would have never guessed that something written by me alone in my “basement” could find a place in the national radio chart. I had almost given up on making music after my brother left us six years ago. It wasn’t until late last year, after my work computer crashed, that I got inspired again. I decided to restore it along with all the music software I had installed before. A bit by chance and thanks to a Facebook post by Theo Ushev – the amazing Oscar nominated animator, artist and director, I had the opportunity to listen to a wonderful song by Ilko Birov (“Mrs. James”). This made me wonder why I didn’t offer something to BNR too? I decided to do it to share this little song with more people. And so it was aired on the radio. Hope people like it… Usually many different professionals are involved in making songs, like sound engineers, producers, arrangers and others. But for me, it’s just fun and an opportunity to learn new things, as well as a way to harass the family with the sound of a tortured croaking deaf singer waking them up early in the morning… By the way, a side note: this song was performed by a guest singer, as part of the repertoire of the fictitious band “The Vlade”. I don’t have any expectations that the song will be charting well, but I’m certainly very curious to see if people like it. Hopefully they do. I also hope my brother and my mom can hear it… Somewhere, in another dimension.
Влад Коларов е автор на песни, който в момента живее вьв Ванкувър, Британска Колумбия. Освен като автор на песни, Влад работи и като карикатурист, илюстратор и дизайнер. Карикатурите му са публикувани в множество издания по света.
Така сайтът на БНР представя един от участниците в класацията на националното радио БНР Toп 20 – най-авторитетната селекция на нова българска музика в ефира. Песента на Влад е озаглавена „Coming Home” («Прибирам се”), наистина е много хубава, в момента е на 15-то място и всеки може да я подкрепи с гласа си в интернет на адрес https://top20.bnr.bg/
Това, което лаконичните редове в сайта на БНР не казват, е кой точно е авторът. А той е Владо Коларов, (известен още като eVlad) – професионален хумористичен илюстратор, карикатурист, аниматор и дизайнер.
Роден е в Русе и е син на известната поетеса, която скоро си отиде от този свят – Анита Коларова. Завършва Английската гимназия и продължава образованието си в Софийския университет. Започва професионалната си кариера през 1989 г. като карикатурист. Първоначално работи на свободна практика, а през 1991 г. започва работа като карикатурист за вестник “24 часа”. През 1998 г. настъпва повратна точка в кариерата и в живота му и се мести със семейството си във Ванкувър, Канада. Неговите карикатури са публикувани от многобройни вестници, списания и сайтове.
От Младен ЛЮБЕНОВ
В: Връщате ли се в България и в Русе, г-н Коларов?
О: Винаги, когато имам възможност. За съжаление, в последно време поводите са свързани с тъжни събития, но… това е животът…
В: Какви са най-ярките и най-сантименталните ви спомени от града?
О: Майка ми – поетесата Анита Коларова, и баща ми – Григор Коларов, бяха учители по български език и литература. На тях дължа любовта си към книгите и словото, които поглъщах в големи количества през първите години от живота си. Баба ми, Анка Попова, бе артистичен човек, обичаше френското кино и живописта. Живеехме в къща, която беше близо до старото кино “Цанко Церковски” и често гледахме големите филмови звезди там. Истинска й страст обаче бе рисуването. Като самоук художник тя проведе няколко изложби в Русе и винаги ме е подкрепяла в моето увлечение по “драскане”. Дядо ми, Димитър Попов, беше адвокат и той ме вдъхнови след години да следвам право в Софийския университет.
В: Рисуване, право, музика… Как стигнахте до музиката?
О: Голямата любов към музиката дължа на брат ми Юлиан Коларов, който беше шест години по-голям от мен. Той също ме вдъхнови да вляза в Английската гимназия след него, където срещнах много добри приятели за цял живот, както и бъдещата си съпруга Деси. Отчасти заради него също така решихме да отидем да живеем в Канада, тъй като той вече беше там. За съжаление, преди шест години брат ми напусна този свят след тежка борба с рак. Животът е странна поредица от случайности и неравни битки но когато погледнеш назад, можеш да видиш следите си – малко объркани, понякога криволичещи, но винаги довели те дотам, където си днес.
В: А до изобразителното изкуство как стигнахте? Кое ви провокира да се насочите към карикатурата?
О: Рисуването ми идваше лесно още от дете. Помня ясно как като малък лежах по корем в спалнята на родителите си и разглеждах последните страници на списание “Паралели”, където бяха публикувани карикатури от целия свят. В училище забавлявах съучениците си с драсканици, които ги караха да се смеят до сълзи. Карикатурата за мен стана начин на комуникация, без да си представям, че някой ден ще мога да се прехранвам от това. Ярък детски спомен ми е от времето, когато минах покрай едно художествено ателие в Русе и през прозореца видях художник, който рисуваше. На следващия ден открих същата рисунка на страниците на вестник “Дунавска правда”. Тогава си помислих: “Ето така се появяват тези карикатури…”. Тази среща ме научи, че много от нашите любими изкуства могат да бъдат открити по всяко време и на места, където може да ги очакваме най-малко. Художници, писатели и други творци на изкуствата са винаги готови да ни впечатлят със своите таланти и да ни покажат света по различен начин.
В: Как решихте да смените житейската посока и да заживеете в Канада?
О: Годината беше 1996 и това бяха смутни времена, които някои може и да искат да забравят. За мен и моето семейство тези години бяха изключително трудни и решаващи за бъдещето ни. Хиперинфлация, престъпност, безредици – всичко това бе част от ежедневието ни и никой не можеше да предскаже какво ще стане утре. Беше нужно да се приспособим и да измислим начин да продължим напред. След преживеният ужас от един среднощен опит да бъде разбита вратата на апартамента, в който живеехме под наем мога да кажа, че това беше последната капка, която преля чашата на нашето търпение. Като млади родители наше задължение бе да гарантираме бъдеще и сигурност на дъщеричката ни и взехме нелекото решение да търсим нов живот извън родината ни. Така започнахме процеса на емиграция за Канада, който отне близо две години.
В: Как успяхте да се утвърдите там?
О: Като имигрант, започнал живота си от нула, мога да кажа, че единственият начин да се разбере това чувство е да се преживее от първа ръка. Най-тежкото решение, което ние трябваше да вземем, е да оставим зад гърба си родители, близки и приятели. За щастие, се събрахме с моя брат и неговото семейство в Канада, и това за нас беше изключително важно. При пристигането ни в Канада бързо разбрах, че правното ми образование не е от голяма полза… Имах две опции – или да започна да уча право наново, или да се преквалифицирам Избрах второто. През есента на 1998 година започнах да работя като печатар на нощна смяна в една канадска фабрика за спортни артикули. Това беше начало на новия живот, който създадохме в Канада. През деня, след като приключвах работата си в фабриката, започвах да разработвам първите си уеб сайтове и да търся клиенти като карикатурист и дизайнер. След около девет месеца събрах смелостта да напусна фабриката и да се отдам изцяло на моя малък, но собствен бизнес. Разработих един сравнително популярен сайт за електронни картички, като в същото време работех с голяма мултимедийна компания в Ню Йорк. Създадох си име, заради което от Yahoo ме потърсиха, за да им помогна да създадат секция за картички на техния портал. Следваха публикации в много издания, включително редовно в “Reader’s Digest” – най-продаваното списание в САЩ с многомилионен тираж. Заедно с моята съпруга основахме компанията “Cardsup Greetings Ltd.”, която се превърна в малко, но успешно дизайн студио. Усилията ни дадоха резултати и се утвърдихме на пазара. Но като всеки бизнес и нашата компания се сблъска с предизвикателства. Няколкото големи финансови кризи в САЩ ни засегнаха и намалиха броя на клиентите ни, което породи известна несигурност. Въпреки тези трудности успяхме да продадем един от бизнесите си – уеб хостинг, който беше част от дейността на компанията. Това ни даде възможност да се фокусираме върху нашата основна дейност – дизайн и мултимедия.
В: С какво се занимавате в момента?
О: В момента длъжността ми е Старши уеб мениджър/ дизайнер в отдел “Растеж” в компанията PressReader, която е платформа за дигитално разпространение на
вестници и технологии, нещо като “Netflix” за вестници, списания, а отскоро и книги.
Компанията е със седалище выв Ванкувър и офиси в Дъблин, Ирландия, и Манила, Филипините. Със съпругата ми Деси (дъщеря на Диана и Еберхард Унджиян, също от Русе), която работи за канадското правителство в Отава, имаме две деца – син и дъщеря. Обичаме да пътуваме и да разглеждаме света, като в последните две години, “благодарение” на Ковид, правихме само обиколки с колата на близки и по-далечни природни забележителности. Освен музика, прекарвам може би прекалено много време в гледане на филми – друга страст, а отскоро и се забавлявам с правенето на домашни филми за нашите пътешествия.
В: Има ли други българи и евентуално русенци около вас?
О: Има, и то много. Българската общност зад граница представлява своеобразно огледало на България, където може да се видят отблясъци от нашите души и животи. Там може да се срещнат различни хора с различни истории и съдби – някои от тях успяват да създадат уютен дом и успешна кариера, докато други се връщат обратно в родината, разбирайки, че животът е труден навсякъде. Има и такива, които се завръщат, но се разочароват от сложния ежедневен живот в България и отново отиват зад граница. Имаме приятели и от Русе, дори и някои съученици от Английската гимназия, макар от различни випуски.
В: Разкажете за заниманията си с музика?
О: Музиката е постоянно присъствие в моя живот. Тя е своеобразна терапия, която ми помага както в трудни, така и в добри моменти. Не знам дали е дарба или своеобразна форма на лудост, но музика звучи постоянно в главата ми. И понякога се “налага” да я споделя с останалите. Създаването на една песен е своеобразен процес със свои уникални характеристики. Той започва с музикална идея, която трябва да се модулира, сложи в рамка и развие до завършен продукт, като това изисква част изкуство, част наука и част занаятчийство. Въпреки че не мога да кажа за себе си, че съм изключителен певец или музикант, това си е хоби, което ми дава възможност да науча нещо ново всеки ден. Когато бях в Английската гимназия, класът ни беше известен като “музикалния клас”, защото винаги бяхме с китари и пеехме през междучасията. Създадохме си и малка група подобна на митичната “Пеещи звезди”, която по-късно стана групата “Кукери”. Но имаше един проблем – не разполагахме с добри инструменти или оборудване. Затова сега наваксвам – направил съм си малко студио вкъщи, където записвам своите идеи, когато имам възможност. След това идва по-трудната част – да ги направя да звучат добре… Все още не мога да кажа, че се справям непълно с процеса на миксиране и настройване на звука. Това са сложни процеси, които изискват голямо внимание към детайлите. За да станеш добър звукорежисьор, трябва да познаваш музикалния език и да можеш да го говориш с лекота. Но се опитвам.
В: И опитите дават резултати, участвате с успех в България Топ 20 на БНР.
О: Да, това е голяма гордост и радост – включването на “Coming Home (Прибирам се)” в класацията на БНР Топ 20. Никога не бих предположил, че нещо написано самоделно в моето “мазе”, би могло да намери място в националната радио класация. Аз почти бях спрял да се занимавам с музика, след като брат ми ни напусна преди шест години. Едва през края на миналата година, след като компютърът ми за работа се повреди, се вдъхнових отново. Реших да го възстановя заедно с всичките програми за музика, които бях инсталирал преди. Малко случайно и благодарение на Фейсбук пост на Тео Ушев – невероятния аниматор, художник и режисьор, имах възможността да чуя една прекрасна песен на Илко Биров (”Mrs. James”). Това ме накара да се запитам защо и аз не предложа нещо на БНР? Реших да го направя, за да споделя с повече хора тази малка песничка. И така тя зазвуча по радиото. Дано се хареса… Обикновено в създаването на песни участват много хора като тон режисьори, продуценти, аранжори и други. За мен обаче това е забавление и възможност да науча нещо ново, както и начин да изтормозя семейството със звук на изтерзано-грачещ глух певец, който ги буди рано сутрин… Между другото – едно уточнение: тази песен я изпява гост певец, като част от репертоара на фиктивната група “The Vlade”. Нямам особено големи очаквания за добро класиране на песента, но със сигурност ще бъда любопитен дали хората ще я харесат. Дано. Надявам се, че брат ми и мама също ще я чуят… Накъде там, в друго измерение.